Бутикът на артишок се появи на бял свят. Буквално. На 16 януари освен, че ходихме по белия сняг и късно вечерта си измихме зъбите със снежно бялата паста за зъби, междувременно се събрахме в едно ново бяло пространство с няколко близки, познати и непознати хора, за да ги почерпим с бели неща. Бяло вино, бяло шампанско, сок от личи, прясно мляко, тоник, водка, целувки, сирене, бели сладки, бели нощи, лед.

Някои не ядохме сирене, но искрено се забавлявахме в бялата атмосфера на белия бутик. Повече целувки получихме, отколкото успяхме да изядем и това ни докара до еуфория. Вероятно, ако и еуфорията ни можеше да е бяла, щеше да бъде.

Вили бягаше от сиренето, аз от белите балони. Дори артишоците си имат фобии. В нашия случай са бели.







































При нас са вече и първите картички на Бистра. Тази на последната снимка особено ни впечатли. Който разчете какво пише на нея, може да дойде в бутика на артишок и да се почерпи със захарни целувки. Картата:





...ако целувките са свършили, ще има нещо по-артишоково.